Показване на публикациите с етикет образование. Покажи всички публикации
Показване на публикациите с етикет образование. Покажи всички публикации

Сряда, 2008, Март 5

Религиозно "образование" - II

Все още неприети промените въвеждащи изучаването на религия в училищата и вече започват първите религиозни войни по въпроса. Очертават се територии на влияние, маркират се парчета от популацията според религиозна принадлежност, развяват се предупреждения и заплахи. Скоро светите православни отци ще се хванат за брадите със светите ходжи в спор за това кой какво и на кого може да преподава. И всичко това след обещанията за "толерантност", "зачитане" и невероятните твърдения, че вероучение нямало да се преподава.

Едно от най-дразнещите неща в препирните са препикаванията на територии от следния тип: "Православните деца да изучават вероучение, мюсюлманските деца да изучават коран, останалите - история на религиите или етика". Ако не чувате това изречение като стържене на нокът по черна дъска, помислете малко: Защо си позволяваме да означаваме децата с религията на родителите им? Децата са твърде малки за да имат добре обосновано собствено мнение по такива сложни въпроси като произход на Вселената, морал и етика. Те все още не са решили каква е истината. Въпреки това за нас е напълно естествено да считаме, че е нормално децата да 'изповядват' религията на родителите. Ние никога не делим децата на комунисти, капиталисти, фашисти, либертарианци...Не ги делим според политическите или икономически теории споделяни от родителите им, но си позволяваме изключението да ги делим по религиозен принцип. Това което е особено смешно в случая е, че различните религии всъщност предствляват несъвместими една с друга системи от вярвания за фактическото състояние на вселената. Като несъвместими теории, най-много една от тях е вярна. Така децата биват възпитавани да вярват в онази система в която са вярвали родителите им, без да им се предоставя избор и възможност да оспорят догмите и. По този начин със сигурност голяма част от децата ще учат нещо което просто не е вярно...
Ако отново се върнем на икономическите или философските теории можем да се запитаме как бихме погледнали на човек който най-ревностно обучава детето си да вярва в марксизма или във фройдистките теории например? Аз смятам че в 90% от случаите бихме погледнали на това като на малтретиране на детето. Защото това е точно малтретиране - насилствено втълпяване на собствените вярвания като непоклатима истина. Този човек принуждава детето да вярва в твърдения, които са потенциялно неверни от една страна, а от друга неподходящи и неразбираеми за детето. Защо обаче позволяваме подобно индоктриниране когато става въпрос за религия? И най-вече, защо това се толерира дори когато го върши държавата!?

Разбира се, децата трябва да бъдат образовани и то така, че лесно да се вписват в обществото. Вярата в една или друга морално-етична система не е нещо което човек може да избере сам като дете. По необходимост, обществото и най-близките хора осъществяват този избор вместо децата. Някога в еднорелигиозното обществео, когато религиозните норми са били до голяма степен и обществени норми, изучаването на религия се е налагало защото религията е била част от общественото устройство. В съвременното мултирелигиозно и мултикултурно общество изучаването на религия не помага за интеграцията в обществото. Религията пречи, защото се явява разделител между хората. Вместо да се концентрират в изучаването на принципите за свобода на мисълта, свобода на словото, равенство пред закона, правото на труд, правото на убежище, личен живот и останалите основополагащи принципи на хуманното общество, децата ще изучават варварски шовинистки текстове учещи, че жената е нечиста по време на цикъла си, или че жената трябва да се подчинява на мъжа, или че човек е грешен и недостоен по рождение и само определени глупави ритуали правят от него достоен роб на Бога...
Глупости на търкалета! Ох, как искам един път,един единствен път поне, да излезе един духовник и вместо да говори врели-некипели за Христос и божествената любов, просто да разкаже безпристрастно как трабва да се вярва еднакво на всички простотии написани в Библията, да опише робското положение което трябва да заемат жените в истинското християнско общество, да опише божията ненавист към всички популярни забавления, да разкаже как трябва да бъдат наказвани всички които не спазват строго закона на Яхве. Да опише божественото отношение към хората чрез мнението на Библията за робството, за друговерците, инакомислещите, тези които работят в събота и така нататък. Това би бил чудесен урок за всички великденски хрстияни които без да знаят достатъчно наливат вода в мелницата на църквата и съдействат в човеконенавистните и планове.



Ето една забавна случка от близкото бъдеще:

Училище, междучасие. Десислава отива при учителката по математика и я заговаря:

- Имам един въпрос.
- Какъв въпрос?
- Защо в нашия клас половината ученици учат че има един Бог -- Аллах, а другата половина, че има друг бог -- Христос?
- Ами как да ти кажа...Някои хора вярват в едното, а други в другото.
- А кое от двете е вярно? Неможе и двете да са верни!
- Ами никой не знае кое е вярно.
- А защо тогава го учим? Нали после може да се окаже, че половината клас е учил грешното нещо. Не е ли по-добре да учим нещо което се знае че е така вместо да си губим времето?
- Ами родителите считат че това е важно..
- Важно е да се учат неща които не се знаят?
- Не, важно е децата да знаят за Исус или за Аллах.
- Защо?
- Ами защото те са богове и са създали света и всички неща във Вселената.
- Но това неможе да бъде! Как могат да са създали света след като най-много единия от двамата съществува! Значи най-много единият от двамата да е създал света. При това ако единия е измислица и не съществува, защо и другия да не е измислица?
- Това е въпрос на вяра. Ако родителите ти вярват в Исус, то те ще искат и ти да вярваш в него.
- Защо?
- Защото те искат да знаеш истината за света, а те вряват, че тяханата вяра е истинска и правилна.
- Защо вярват в това?
- Защото така са ги учили.
- Да но ако са ги учили погрешно? Нали другата половина от хората вярват в други неща! Тогава и аз ще трябва да вярвам в погрешни неща! И да уча погрешни неща! Ох, как въобще ще мога да се концентрирам и да науча всичко, след като знам, че то може най-спокойно и да е напълно погрешно? Не искам да уча погрешни работи! Първо искам родителите да се разберат кое е правилно и тогава ще го уча!
- Това е невъзможно.
- Кое?
- Невъзможно е да се каже кое вярване е правилно и кое е погрешно.
- Защо? Немогат ли там да проверят някак? Или да накарат този Бог да се появи и да си каже името?
- Немогат.
- Добре, а няма ли накакви доказателства които да показват кой бог е истинският?
- Не. Всички тези неща са се случили толкова отдавна че липсват всякакви доказателства, че наистина са се случили.
- А как тогава ние знаем за тях?
- Ами предавали са се като легенди, или пък са се появявали като видения на разни хора...
- А от къде се знае че тези хора не са си измислили всичко това?
- Е, не се знае. Но това са известни хора и предполагам че трябва да им имаме доверие...
- Да им имаме доверие защото са известни?
- Ами да...
- Татко казва че неможем да имаме доверие на политиците. А политиците са известни!
- Е, тези хора не са политици. Поне не всички.
- И все пак защо трябва да им имаме доверие? Може да лъжат и после тайно да се присмиват на глупостите в които вярват хората!
- Е те не са такива!
- Добре де, но нали знаем че поне половината от тях лъжат! Защо да вярваме на останалите?
- Ами как да кажа...това е сложен въпрос. Вярваме, защото казват това което очакваме от тях.
- Татко казва същото за политиците...
- Да но тези хора се ползват с уважение и доверие...
- Не бих казала! Половината са изпечени лъжци!
- Да, но това е другата половина...
- Друг въпрос. Вие имате ли ми доверие? Смятате ли че често лъжа?
- Не не бих казала. Смятам че си много добро дете...
- Но това е чудесно! Благодаря Ви много! Току-що получих видение как е възникнала Вселената! Била е създадена с един удар на магическия рог на Божествения еднорог! Божествения еднорог иска от хората да му благодарят за създаването на вселената, да не се карат и учителите да пишат само шестици на децата! Това е цялата религия "Еднорозие", аз съм висша жрица на Еднорозието и трябва да бъда освободена от всички други религиозни дисциплини изискващи помненето на сложни текстове. До края на годината ще изучавам само еднороучение! Довиждане!

Сряда, 2008, Февруари 20

Религиозно "образование" - I

...или както по-точно наричат това заболяване: "Изучаване на религия в училищата".

След като не успяха да накарат младите хора да се държат както трябва в общество, някои родители воглаве с министерството на образованието решиха да се обърнат към "традиционните ценности" на помощ...

Под "традиционни ценности" обаче тук не се разбират злато, сребро и скъпоценни камъни, нито дори роби, добиък и ценни подправки. Не съм сигурен какво се разбира под "традиционни ценности" -- алтернативите които предложих по-горе очевидно отпадат. По контекста успявам да разбера че традиционните ценности са свързани по някакъв начин с религията. Идеята е следната: Да се накарат децата да учат за "великите" чичко Христос, Свети тоя и оня, чичко Мохамед, чичко Буда, и други светли личности. И после, децата докоснати от тъй великите дела на тези хора ще получат просветление и някак си ще станат много добри и послушни...

Звучи като приказка, особено с магическата част с "докосването". Това не е случайно, а напълно закономерно, защото целият този план се основава на мистика (и мистификация).

Имаме класически случай на Faith-Based solution (т.е. решение базирано на вярата). Няма никакви доказателства че този план ще проработи, няма дори планирана ефективност на плана, така че да можем да разберем дали решението работи или не. Намаме контрол върху експеримента. Т.е. това което имаме е едно произволно решение "да променим нещо" и да се надяваме че нещата ще се оправят.

Разбира се след като нямаме и предварително планирани резултати които да проверим, след няколко години ще се окаже, че сме в същото положение, но с един учебен предмет повече!
И тогава някой малоумник ще реши, че сигурно часовете по религия са малко или пък че часовете по математика са много и отново ще се извърши промяна. И пак няма да има резултат. А малоумникът междувременно ще се е пенсионирал с почести за великите простотии които е свършил.

Не твърдя, че има някакъв правилен научен метод за определяне какво трябва да се изучава в училищата. Това което казвам е че трябва да се допитваме малко и до ума си когато съставяме планове и държавни изисквания в образованието. Например да погледнем текущата ситуация:
В България има невероятен глад за квалифицирани специалисти. Във всяка една шибана област. Като се започне от специалисти в строителството, производството, специалисти по информационни технологии и се стигне до мениджъри от най-вискок клас и министри...
Как този проблем се решава като се въвежда религия в училищата?
Никак!
А това е проблемът който трябва да се реши. Това е което пречи на икономическото развитие и като следствие на всичко друго в обществото. Децата се дрогират защото нямат перспектива, нямат цел. Защото са от бедни семейства, защото баща им пие, а майка им работи някъде на минимална заплата и те не виждат друго бъдеще пред себе си. Защото е срамно да си "зубрач" и ако не слушаш чалга значи си "задръстен" - щото всички пичове слушат чалга - като Слави Трифинов например, или местните дилърчета...
Съгласен съм че религията може да даде на накой от тези деца накаква фалшива надежда. Но религията няма да спаси никого. Защото да се спасиш от социалната пропаст е необходимо знание. Занание в някоя област -- каквато и да е. Дали ще си зидар, лесничей, дърводелец или програмист не е толкова важно. Важното е да си адекватен в това което правиш -- да работиш добре и с чувството че работиш за себе си. Това, дами и господа е ключа за палатката. Не мистични религиозни приказки.

Всичко до тук казано се подкрепя и от накои наблюдения. Например повечето хора в България биха се определили като религиозни и биха защитили изучаването на религия в училище. Но следващия въпрос който задължително трябва да им зададем е: "А на вас как Ви помогна религията?". И тогава ще стане ясно че всъщност религията не помага да излезеш от блатото. Това което помага е знанието. И това е което трябва да се преподава в училищата.