Религиозно "образование" - I

...или както по-точно наричат това заболяване: "Изучаване на религия в училищата".

След като не успяха да накарат младите хора да се държат както трябва в общество, някои родители воглаве с министерството на образованието решиха да се обърнат към "традиционните ценности" на помощ...

Под "традиционни ценности" обаче тук не се разбират злато, сребро и скъпоценни камъни, нито дори роби, добиък и ценни подправки. Не съм сигурен какво се разбира под "традиционни ценности" -- алтернативите които предложих по-горе очевидно отпадат. По контекста успявам да разбера че традиционните ценности са свързани по някакъв начин с религията. Идеята е следната: Да се накарат децата да учат за "великите" чичко Христос, Свети тоя и оня, чичко Мохамед, чичко Буда, и други светли личности. И после, децата докоснати от тъй великите дела на тези хора ще получат просветление и някак си ще станат много добри и послушни...

Звучи като приказка, особено с магическата част с "докосването". Това не е случайно, а напълно закономерно, защото целият този план се основава на мистика (и мистификация).

Имаме класически случай на Faith-Based solution (т.е. решение базирано на вярата). Няма никакви доказателства че този план ще проработи, няма дори планирана ефективност на плана, така че да можем да разберем дали решението работи или не. Намаме контрол върху експеримента. Т.е. това което имаме е едно произволно решение "да променим нещо" и да се надяваме че нещата ще се оправят.

Разбира се след като нямаме и предварително планирани резултати които да проверим, след няколко години ще се окаже, че сме в същото положение, но с един учебен предмет повече!
И тогава някой малоумник ще реши, че сигурно часовете по религия са малко или пък че часовете по математика са много и отново ще се извърши промяна. И пак няма да има резултат. А малоумникът междувременно ще се е пенсионирал с почести за великите простотии които е свършил.

Не твърдя, че има някакъв правилен научен метод за определяне какво трябва да се изучава в училищата. Това което казвам е че трябва да се допитваме малко и до ума си когато съставяме планове и държавни изисквания в образованието. Например да погледнем текущата ситуация:
В България има невероятен глад за квалифицирани специалисти. Във всяка една шибана област. Като се започне от специалисти в строителството, производството, специалисти по информационни технологии и се стигне до мениджъри от най-вискок клас и министри...
Как този проблем се решава като се въвежда религия в училищата?
Никак!
А това е проблемът който трябва да се реши. Това е което пречи на икономическото развитие и като следствие на всичко друго в обществото. Децата се дрогират защото нямат перспектива, нямат цел. Защото са от бедни семейства, защото баща им пие, а майка им работи някъде на минимална заплата и те не виждат друго бъдеще пред себе си. Защото е срамно да си "зубрач" и ако не слушаш чалга значи си "задръстен" - щото всички пичове слушат чалга - като Слави Трифинов например, или местните дилърчета...
Съгласен съм че религията може да даде на накой от тези деца накаква фалшива надежда. Но религията няма да спаси никого. Защото да се спасиш от социалната пропаст е необходимо знание. Занание в някоя област -- каквато и да е. Дали ще си зидар, лесничей, дърводелец или програмист не е толкова важно. Важното е да си адекватен в това което правиш -- да работиш добре и с чувството че работиш за себе си. Това, дами и господа е ключа за палатката. Не мистични религиозни приказки.

Всичко до тук казано се подкрепя и от накои наблюдения. Например повечето хора в България биха се определили като религиозни и биха защитили изучаването на религия в училище. Но следващия въпрос който задължително трябва да им зададем е: "А на вас как Ви помогна религията?". И тогава ще стане ясно че всъщност религията не помага да излезеш от блатото. Това което помага е знанието. И това е което трябва да се преподава в училищата.